сряда, 27 август 2008 г.

"А не можем ли без държава?"

Преди около 2 седмици се разхождах по малките улички в центъра на Пловдив и се натъкнах на сценка, която според мен илюстрира чудесно липсата на "държава" в държавата България.

Снимката представлява каруца, чинно паркирала на мястото за спиране на полицейски автомобил пред III РПУ Пловдив. Ето я и снимката:



Сядайки да пиша това, се сетих за заглавието на статия, която прочетох наскоро във в. Дневник. Тя се казва "А не можем ли без държава?" и също чудесно описва докъде сме се докарали.
Ако трябва да перефразирам един популярен соц-лаф: "Управляващите лъжат, че има държава, ние ги лъжем че им вярваме и че спазваме законите".

Това е играта на надлъгване в България. И нека не се оправдаваме само с фразата: ама те управляващите крадат и не спазват законите. Ние гражданите на страната правим същото всеки един ден. Да вземем за пример едно просто правило - спирането на пешеходна пътека. Колко от нас редовно спират, виждайки пешеходец да пресича. Почти никой, нали? Или пък потеглянето на зелен светофар, респективно спирането на жълт. Мен лично за 5 години шофиране в София са ме блъскали 2 пъти на кръстовище отзад, защото на жълто намалявам скоростта, вместо да дам мръсна газ. А колко от нас ще признаят с чиста съвест, че не са дали 5 лева на полицай, хванал ги да шофират я с превишена скорост, я говорейки по мобилният телефон?

Това си е българинът, едно същество което обича да нарушава правилата и закона, след което да отиде в кръчмата, да се напие и да псува другите, които нарушават правилата и закона.

Лошото е че на финала ние хората на България задължително губим.

сряда, 13 август 2008 г.

"Кой уби електрическата кола?"

Цитирам заглавието на този документален филм като начало на размислите относно ролята на автомобилният транспорт за Глобалното затопляне. Доколкото съм запознат автомобилите са сред основните виновници за този процес. Естествено е тогава с нарастване на заплахата за човечеството да нараства и търсенето на нови технологии, които да помогнат в борбата с Глобалното затопляне.

Една технология, която беше като че ли отречена в началото на деветдесетте е електромобила. По това време той беше твърде тромав и бавен, а поради големината и теглото на акумулаторите изминаваше едва няколко километра с едно зареждане. За сметка на това времето за пълно презареждане беше почти денонощие. Оттогава изминаха две десетилетия, през които технологиите промениха нещата драстично. Сега вече е напълно реалистично да се произведе електромобил, изминаващ 200 и повече километра с едно зареждане, като при това е възможно да бъде презареден буквално за минути. Тайната се нарича литиево-йонни батерии. Да, същите тези които ползваме в лаптопите.

В момента идеите за производство на електромобили са хит в автомобилната индустрия. В Щатите спортният електромобил Tesla roadster с цена около 100 000 USD е продаден за година напред. Норвежката компания Think Norway с неиният градски електромобил TH!NK беше звезда на тазгодишното автомобилно шоу в Детройт. Освен нови компании старите автомобилопроизводители също работят усилено в тази посока. Големите имена като Дженеръл мотърс с марките си Opel Flextreme и Chevrolet Volt са на прага на промишленото производство. Японските им конкуренти от Тойота пък отдавна са едни от пионерите в смесените бензиново-електрически двигатели, познати като хибридни, а от следващата година се каня да пуснат plug-in hybrid, т.е. хибриден двигател, който е способен да работи и само като електрически (в града например). Mitsubisi са почти готови с i-MiEV. Други големи японски производители - Subaru извадиха от торбата с фокусите R1 - малък градски електромобил, способен да измине около 100 км. с едно зареждане, като се презарежда за 15 мин. А компанията Smith Electric Vehicles продава даже електрически транспортни камиони!

Естествено в момента електромобилите са скъпи и потребителите нямат стимул да ги купуват. Какво би могло да се направи в тази посока? В Лондон например, електромобилите са освободени от такса за влизане в центъра на града, както и от такса за паркиране, поради което са на прага да се превърнат в хит, като според Ройтерс близо три четвърти от британските автомобилисти биха обмислили да карат електромобил, стига в страната да се развие инфраструктура, която позволява зареждането с енергия. Преференции под формата на освобождаване от данъци също биха могли да бъдат силен стимул. Производителите на електромобили пък твърдят, че цената за изминат километър с електромобил е около 4 стотинки за километър. Това и в момента е доста по-евтино спрямо конвенционалните бензинови и дизелови автомобили, а какво ще бъде съотношението при покачване в бъдеще на цената на изкопаемите горива едва ли някой може да се наеме да прогнозира.

Само бъдещето ще покаже дали електромобилите ще се наложат. Ние хората просто искаме да караме превозни средства, като сме спокойни, че не замърсяваме въздуха и не допринасяме за Глобалното затопляне.

вторник, 29 юли 2008 г.

Езикът на триглавата ламя

Както се казваше в популярна наскоро реклама "гледам и не вярвам на ушите си". Та слушам аз какво казват европейските чиновници и политици на българските си колеги, но после от отговора на нашите управленци, установявам че явно говорят на някакъв друг език, различен от официалният български. Ето например няколко фрази на книжовен български и на езика на тройната коалиция, на която май по й приляга прозвището триглавата ламя:

  • "Никой от управляващата коалиция не отрича критичните проблеми" - в превод означава, това че не отричаме, не значи че признаваме за каквито и да е било проблеми.
  • "Държавата има готовност и възможност да компенсира спрените пари по програмите на Европейската комисия" - т.е. след като ни хванана, че крадем от европейските данъкоплатци ние ще си крадем от българските, то и без това българина е свикнал да го крадат яко, а той да си мълчи.
  • "Коалицията не е само тройна, но и трайна" - да разбираме ще се краде до край, пък след нас и потоп.
  • "Въпреки желанието на Брюксел правителството не може да "прочисти" съдебната власт, защото тя си е такава" - правителството не може, не иска и няма никакво намерение да решава проблемите на съдебната власт, даже всъщност на крадливите властимащи една корумпирана съдебна система е много удобна - така си знаеш, че дори и да те хванат, ще си платиш и толкоз.
Ами това е. И на следващите избори, като пак не отидете да гласувате, много моля после да не се чудите защо на власт са мошеници, крадци и престъпници!

четвъртък, 10 юли 2008 г.

Народно интернет творчество...

Избрано от блога на Емел Етем:*

"6.28 часа сутринта - Нещо гръмна. Много важно. Да си гърми.

6.40 ч. - Пак се гърми. Аман бе, човек не може да си поспи!

7.00 ч. - Гърми и не спира. Досадно. Къде ми е законът, че да си почета, докато ми правят прическата, и да си подбера тоалета.

7.30 ч. - Фризьорката ми е притеснена нещо. Били гръмнали 2000 тона... нещо си там. Дреме ми, нали в моя си закон не го пише.

7.40 ч. - Сергей ми звънна. Нещо му съборило кафето. Пита знам ли нещо. Откъде да знам пък аз. Не знам, естествено.. И фризьорката нищо не знае. Пита ме мене. Лигла.

8.00 ч. - Някакъв военен ми звъни. Обяснявам му, че съм на фризьор и да не ме безпокои. А, началник-щабът бил. Не го знам тоя. Абе, проверих си в закона. Никъде не пише какво да правя. Пише какво да не правя. Уу... тези обувки не съм си ги носила още.

8.15 ч. - Сергей настоява да ида да видя защо му подскача кафето още. Да иде и да си види сам. Казах му го, ама го мързяло. Да ида аз, той бил шефът и се нуждаел от очи и уши. Добре де, тръгвам. И Ахмед нещо любопитства, ама и той зает. Е, все аз ли да ходя!?!!?

8.15 ч. - Отидох, видях, скъсах си чорапогащника. Нещо гори, нещо гърми, не е бедствие, не е авария. Не е природна катастрофа. Не е в моя ресор. В моя закон си пише много ясно "бедствие е земетресение от 10 по Рихтер нагоре, паднал астероид, всемирен потоп" и все такива неща. Бойко! Ти си виновен! Да ти го кажа в очите. Аз да не съм министър на всичко? Що ме разкарвате по никое време? И си скъсах чорапогащника и не можах да видя къде ще почивам през лятото. Досадници такива. Помолих Ахмед да ми прати актуалния списък на нашите фирми, които да се заемат с почистването.

11.00 преди обед - Пресконференции, досадно. Гладна съм...

23.00 преди полунощ - Сергей настоява да ходя по телевизиите и да обяснявам какво пише в закона ми. Неграмотници! Да си го прочетат сами! Какво има да обяснявам. Още ме е яд за чорапогащника!"

*източник Интернет

вторник, 17 юни 2008 г.

Протест за Младост

Кметът на Младост спечели изборите преди по-малко от година с обещания, че ще спре вандалското застрояване на игрищата и детските площадки. Само след половин година от спечелването на изборите обаче избирателите както винаги се оказахме излъгани.

Сега нещата се обръщат на 180 градуса и общината предлага Подробен устройствен план, предвиждащ масово строежи върху градинки, горички, детски съоръжения и междублоковите пространства.

И без тези планове животът в "Младост 1" вече е ад. Проблемите с инфраструктурата са много тежки. Улиците са тесни, с огромни дупки, трафикът е ужасно натоварен, бул. Малинов сутрин е тотално задръстен, местата за паркиране са наполовина по-малко и колите паркират по тревните площи и тротоарите. Децата, които нямат наблизо площадка или училищен двор, играят между спрелите коли или направо на улицата, което е крайно опасно.

Предлаганите промени ще задълбочат тотално съществуващото положение. Квартал Младост (както и всички останали) се нуждае от спешно довършване на метрото, нов излаз към Цариградско шосе, хиляди нови паркоместа (но не за сметка на зелени площи), нормални улици (кърпенето на пътя, без след това да се постави маркировка, не е нормален път!).

Общинарите естествено не им пука как ще живеят хората, евентуално ще се сетят преди следващите местни избори да открият 2-ра пешеходна пътека над бул. Малинов. Само дето 1 пътека на 4 години не е достатъчно!!!

На мен лично ми писна да си мълча, докато едни хора вземат едни пари и после се чудим защо живеем в такъв зле организиран, презастроен и мръсен град!

На сайта: http://savemladost.ludost.net/ има призив за протест пред общината срещу идеите за унищожаване на малкото останали зелени площи.

Дали ще има смисъл от протеста? Не знам! Но знам, че ако не направим нещо, догодина градинката пред блока ми ще стане бетонен изкоп. А след две години ще гледаме кмета на снимка как реже лента пред пешеходна пътека №2. Така де, две пътеки за четири години - стига ви толкова...