"А не можем ли без държава?"

Преди около 2 седмици се разхождах по малките улички в центъра на Пловдив и се натъкнах на сценка, която според мен илюстрира чудесно липсата на "държава" в държавата България.

Снимката представлява каруца, чинно паркирала на мястото за спиране на полицейски автомобил пред III РПУ Пловдив. Ето я и снимката:



Сядайки да пиша това, се сетих за заглавието на статия, която прочетох наскоро във в. Дневник. Тя се казва "А не можем ли без държава?" и също чудесно описва докъде сме се докарали.
Ако трябва да перефразирам един популярен соц-лаф: "Управляващите лъжат, че има държава, ние ги лъжем че им вярваме и че спазваме законите".

Това е играта на надлъгване в България. И нека не се оправдаваме само с фразата: ама те управляващите крадат и не спазват законите. Ние гражданите на страната правим същото всеки един ден. Да вземем за пример едно просто правило - спирането на пешеходна пътека. Колко от нас редовно спират, виждайки пешеходец да пресича. Почти никой, нали? Или пък потеглянето на зелен светофар, респективно спирането на жълт. Мен лично за 5 години шофиране в София са ме блъскали 2 пъти на кръстовище отзад, защото на жълто намалявам скоростта, вместо да дам мръсна газ. А колко от нас ще признаят с чиста съвест, че не са дали 5 лева на полицай, хванал ги да шофират я с превишена скорост, я говорейки по мобилният телефон?

Това си е българинът, едно същество което обича да нарушава правилата и закона, след което да отиде в кръчмата, да се напие и да псува другите, които нарушават правилата и закона.

Лошото е че на финала ние хората на България задължително губим.