понеделник, 18 февруари 2008 г.

Големи сме овце...

Референдумът за Бургас - Александропулис не успя да събере 20% избирателна активност? Какво ще рече това - че така нареченото гражанско общество в България на практика липсва. Щом като по такъв важен за целия регион въпрос, касаещ до голяма степен туризма и бъдещето на местните жители, излизат да гласуват едва 20% от избирателите... сами си правете изводите. Вярно е че хората нямат вяра на правителството, но пък да си стоиш в къщи, да лющиш ракия и да псуваш властта, а след това да се чудиш що в България сме толкова зле, а в Румъния строят завод на Нокиа например...
Искам да кажа, че е крайно време да спрем да обвиняваме за положението си "другите" - било то партии, администрация и т.н. Истината е че нищо няма да се оправи от самосебеси или пък някой друг ще ни го свърши, а пък ние в това време ще си дремуцаме сладко пред телевизора.
За съжаление този тип мислене е до голяма степен пропито в нас, както се вижда и от въпросната избирателна активност. И естествено всеки сам за сабе си си е намерил оправдание защо не бил гласувал - на един му било студено, друг разбрал че референдумът няма правна стойност, трети... Но след години ако недай боже стане някоя еко катастрофа всички ще ревнат в един глас - "ония нашите управници" са виновни. Само дето когато трябваше да ревете, си стояхте в апартаментите, вечерта попсувахте гледайки новините, а сега ревете "след дъжд - качулка", както се казва в народната мъдрост.
Както се казва - всеки народ получава управници каквито заслужава! Така че много моля не се учудвайте защо нас ни управлява коалиция от двама крадци и един глупак (може и да са трима крадци но е трудно за доказване).

сряда, 13 февруари 2008 г.

Толкова малък, а вече "писател" :) :) :)

Днес се порових в нета и намерих един разказ който съм писал на 10 годинки. Прочетох го, порадвах му се, посмях се и сега го публикувам:

ГРАДЪТ НА МАЙСТОРСТВОТО

В една далечна галактика, в шестия звезден куп, в третата планетна система, на най-хубавата планета имало една страна, в която хората си помагали взаимно и били щастливи. Там царели дружба, мир и разбирателство. В най-хубавия град, наречен Градът на майсторството, имало много красиви цветя, дълги и прави булеварди, статуи и къщи.
Къщите били много разнообразни. Имало къщи като спагети, имало сплескани като домати, високи и дълги като краставици.
Един ден в града дошъл страшният космически магьосник Албумар-2. Той поискал от старейшината на града да построи там големи заводи. След голям размисъл старейшината се съгласил. От комините на заводите започнал да излиза страшен черен дим, с който магьосникът бил погубил много планети. Този дим се превърнал в огромен Кисел дъждл От зъбите му изскачала отровна вода и където паднела, всичко ставало на мъртва, нажежена пустиня.
А през това време едно малко момче тръгнало на път, да спаси града. То си помислило: “Ако тръгна по планетата, не ще намеря човек, който да ми помогне. Затова трябва да си построя пегас, който да ме отнесе до съседната галактика.” Момчето дълго време строило звездния пегас, накрая го яхнало и полетяло към нови здездни светове. По пътя три пъти пропадало в звездни дупки, докато измине 18 парсека. И най-накрая то стигнало до съседната галактика, където живеел звездният елен. Той не можал да му помогне, но му казал, къде живее неговият по-голям брат – галактическият лебед. И момчето отново се отправило на път. Дълго летяло, но накрая стигнало до царството на лебеда. Лебедът го изслушал и казал: “ Аз ще ти помогна, ако си смел, умен и упорит. Първо трябва да отидеш в ъгъла на галактиката, да откриеш хиперзвукогалактическия змей и да донесеш яйцето от гнездото му.” Тогава момчето приготвило пегаса за далечен път и отлетяло до ъгъла на галактиката, преборило се с хиперзвукогалактическия змей, взело яйцето му и се върнало при лебеда. Той направил голяма магия и превърнал яйцето във вълшебна флейта.
Момчето се върнало на своята планета и засвирило. То свирило дълго време, докато планетата се превърнала отново в рай. Благодарните майстори построили паметник на момчето и всеки път, когато в страната идва лош човек, камъкът оживява, момчето засвирва с флейтата и прогонва злите намерения на неканения гост.

понеделник, 11 февруари 2008 г.

1984 по Оруел или как МВР ни прави на маймуни...



След като онзи ден четох в медиите за новата "Наредба за категориите данни и реда, по който се съхраняват и предоставят от предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, за нуждите на националната сигурност и за разкриване на престъпления", и разбрах за предвидените в нея възможности за тотално следене на интернет трафика и телефонните разговори първоначално се посмях, после обаче се размислих: то така се почва – първо уж в името на сигурността следене на интернет, после нещо друго и докато се усетиш и не можеш до тоалетната да отидеш без да си попълнил молба в 3 екземпляра…

Мисълта ми е за демокрацията, правата на гражданите и по точно нарушаването на последните, което се оправдава с разтегливи понятия от типа на „национална сигурност”.
За да не бъда голословен по-долу давам текста на въпросната Директива с която МВР обяснява поредното нарушаване на правата на гражданите:

Директива 2006/24/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 година
за запазване на данни, създадени или обработени, във връзка с предоставянето на обществено достъпни електронни съобщителни услуги или на обществени съобщителни мрежи

Чл.(21) Тъй като целите на настоящата директива, а именно да хармонизира задълженията на доставчиците да запазват определени данни и да гарантират, че тези данни са достъпни за целите на разследването, разкриването и преследването на СЕРИОЗНИ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ, както това е определено в националното законодателство на всяка държава-членка, не могат да бъдат задоволително постигнати от държавите-членки и могат следователно поради обхвата и последствията от настоящата директива, да се постигнат по-успешно на общностно равнище, Общността може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, предвиден в член 5 от Договора. В съответствие с принципа на пропорционалност, предвиден в посочения член, настоящата директива не се простира по-далеч от необходимото за реализирането на тези цели.

Цялата наредба може да прочетете оттук: Директива 2006/24/ЕО

Значи според Европа, може да се подслушва когато говорим за сериозни престъпления. Да обаче в българската наредба думата сериозни е „мистериозно” изчезнала. Така вече МВР може да подслушва който си иска, а не само лица заподозрени да речем в трафик на наркотици, хора или други подобни наистина ТЕЖКИ престъпления.

Друг е въпросът че Директивите на ЕС имат по-голяма правна стойност от нашите наредби, т.е. ако има противоречащи си моменти, важи написаното в директивите (ако термините които използвам не са правно издържани, моля да ме извините). Сега остава да разберем къде и как трябва да се оплачем за да може подобни безобразия да бъдат прекратени. Ако някой има идеи, моля нека да пише в коментарите…

сряда, 6 февруари 2008 г.

Най-после!

Народното събрание реши целият текст на "Държавен вестник" (dv.parliament.bg) да се публикува в интернет. Все още в момента ако имате нужда да прочетете даден закон и свързаните с него наредби, правилници и т.н. може да го направите… срещу заплащане чрез някоя частна фирма, издател на юридическа литература. Нито в интернет страницата на Парламента, нито в тази на Държавен вестник, нито в „е-портал”-а на правителството, не може да се докопате до така нужното законодателство. България е единствената държава в ЕС, чието официалното издание не е достъпно за нейните граждани безплатно в мрежата.
Това би трябвало да се промени от 1-ви юли според промени в Закона за "Държавен вестник", според които последният следва да поддържа сайт със свободен и безплатен достъп!
Оставам леко скептичен все пак, имайки предвид безхаберието и анархията царяща в държавата, предполагам че този срок няма да бъде спазен поне с година . Дотогава ако все пак имате нужда от някой закон, може да проверите на www.lex.bg. Там има безплатна секция със закони, правилници и кодекси. Най-важната част обаче – Наредбите към различните закони липсва, а всеки който се е занимавал със четене на закони знае, че най-важните неща биват по правило описвани в наредбите…