Електронно правителство - има ли такова животно в България?

През 2001 г. бе приет Закон за електронният подпис. Той следваше да даде тласък на развитието на електронното правителство в България, което от своя страна да доведе до намаляване на административния апарат, по-бързо обслужване на гражданите и бизнеса и в най-оптимистичният вариант изчезване на опашките пред различните гишета в знайните и незнайни ведомства на държавния апарат.

Какво е положението 6 години по-късно.

Цената на "удоволствието" електронен подпис е около 50 лв. на година за физически лица и около 60 лв. за фирмите. И докато за една фирма 60 лв. годишно не би следвало да представляват проблем, за обикновеният човек и без това затрупан от данъци, такси, акцизи на различните стоки и т.н. още 50 лв. годишно надали изглеждат пари, които да прежали с лека ръка.

Нека да видим и какво получават гражданите след като са се решили и са си платили за "правото" да притежават електронен подпис. Отговорът е... почти нищо. След като миналата седмица прочетох за новият опит на Министъра на държавната администрация и административната реформа да стартира интернет сайт, чрез който фирмите и гражданите да комуникурат с държавата онлайн, обнадежден стартирах браузъра който ползвам - Опера, написах адреса - http://www.egov.bg/ и с трепет започнах да разучавам съдържанието му. По точно - не започнах. Оказа се, че дизайнерите на сайта, не са го тествали за съвместимост с Опера, поради което страницата се държеше като полудяла. ОК, отворих Internet explorer и повторих операцията. Уви, това че вече имах достъп до "Електронният портал" на България не ми помогна с нещо съществено. Просто установих, че ако искам да подам Заявление за нещо си, мога да си прочета процедурата онлайн, след което с бодра стъпка да се запътя към съответната опашка и да си чакам офлайн :(

От гледна точка на бизнеса пък, Електронният портал на България е просто спирка към станицата на НАП, която поне върши някаква работа, въпреки че и там има какво още да се желае, но пък притежаването на електронен подпис придобива известен смисъл.

Да се спрем и на въпроса какво прави един гражданин или пък фирма, ако реши да прочете Закона за еди какво си и свързаните с него Наредба Х, У, Приложение към Закона и т.н.
Приемаме, че законите и наредбите и свързаните с управлението на държавата текстове са собственост на гражданите на държавата. Поне на теория. Обаче ако реша да прочета някой закон или наредба онлайн, се оказва че мога да го направя... познахте срещу заплащане. Нито в интернет страницата на Парламента, нито в тази на Държавен вестник, нито в новият е-портал на правителството, не може да се докопате до така нужното понякога законодателство. Което се прави за "благото на човека", така да се каже. Иначе срещу още някой друг лев няколко фирми, предоставят всичката информация от която се нуждаете. Само дето не ми е ясно защо да плащам за нещо, което по право ми принадлежи?

Така че добрата новина за поредното стартиране на Електронното правителство се оказа просто една новина, в стил да отчетем дейност преди изборите. Аз обаче искам да живея в България от 21-ви век, затова нека г-н Министъра да спре да се чуди как да генерира положителни новини, а да вземе да свърши малко истинска работа. И ако може този път прозрачно, без скандали около поредната поръчка за доставка на техника за "Електронното правителство". Абе то и аз не си вярвам, ама знае ли човек...