петък, 28 март 2008 г.

За кожата на едно ченге

"На сватба на син на висш служител в МВР попитали: "А сега как да сядат гостите?"
"Много ясно", отговаря домакина, "редите се така - мутра, милиционер, мутра, милиционер..."

Оказа се, че така разказан вица всъщност не е май много далеч от истината. В безочието си другаря Румен Петков така се оплете в лъжите си, че вече не е ясно кой кого кога е посетил и по чия покана...

Всъщност аз имам един конкретен прост въпрос - в коя друга нормална и демократична страна Министъра на вътрешните работи лично извършва оперативни задачи??? Както и да го погледне човек, няма никаква причина за среща на министър с престъпни елементи.

Но защо се учудваме, след като властта в България е на практика недосегаема и безконтролна, че почти всеки един министър / шеф на агенция / ръководител отдел / до последния чиновник в цялата бюрократична машина се е заел предимно с две неща - (А) да вземе подкуп (Б) да открадне нещо

Не знам какво трябва да направим за да се променят нещата. Отсега е ясно, че следващите които дойдат на власт след това тотално корумпирано правителство (ГЕРБ вече примляскват сладко-сладко) ще направят абсолютно същото. Пак ще се почнат едни сделки на тъмно в последният момент, търгове с предопределен победител, роднини на всеки километър...

Не казвам че на запад от нас не се краде и няма корупция. Разликата е че когато някой бъде хванат не се ослушва ами си подава оставката. На момента. Тук при нас всичко става не "со кротце, со благо", а предимно со много кютек.

сряда, 26 март 2008 г.

Акция за природата в петък

От сайта saverila призовават по случай посещението на председателя на ЕК Жозе Мануел Барозу в София, да излезем и да защитим българската природа от безразборното и незаконно строителство. Явно е че държавата е абдикирала от задълженията си и даже по-лошо - стиснали са си ръцете с престъпността, всеки е грабнал по една голяма лъжица и бърка яко в кацата с меда, на принципа след мен и потоп...

ето линк: http://saverila.ludost.net/

четвъртък, 13 март 2008 г.

„Нормална практика” или за лудия и зелника….

Според премиера Станишев блокирането на средства било "нормална европейска практика, когато има съмнения за целесъобразността на една или друга операция". Много интересно, защо премиера чака да му се каже от друго място, че има „съмнения” вместо да се гледа работата, която май беше Министър-председател на Република България. Излиза че задълженията му се изпълняват от други. В такъв случай няма смисъл да заема този пост. Естествено другаря Станишев ще стиска зъби и няма да си подаде оставката докато не бъде принуден от силата на обстоятелствата. На всички е ясно че приказките на нашите политици за морал са чиста проба замазване на очите на хората

Май стана нормална практика, престъпленията и безхаберието на управляващите да се обявяват за „нормална европейска практика” (справка - Доган и купуването на гласове или обръчите от фирми). Това което на запад наричат корупция и престъпления у нас бива омаловажавано и замазвано с умалителното „корупционни практики”.

Нека се разберем – няма такова животно „корупционни практики” има КОРУПЦИЯ и ПРЕСТЪПЛЕНИЯ. Както за една жена не може да се каже, че е „малко бременна”, така и няма малки конфликти на интереси например.

Крайно време е да почнем да наричаме нещата с истинските им имена. Защото осъзнаването на един проблем е първата стъпка от решаването му.

За господата на власт, които очевидно така са се ояли и самозабравили, може и да е нормално. Само че за мен не е нормално да търпим такива управници, които крадат така че да остане и за правнуците им, след което да ни обясняват благо, че това било… ”нормално”



понеделник, 10 март 2008 г.

Идея за развитие на "слънчева" енергетика в България

Според последните изисквания на Европейският съюз, страните членки на ЕС, в това число и България се задължават да произвеждат 20% от своето електричество от ВЕИ. В момента у нас този процент е около 8%, като основните мощности са от водно-електрически централи, малка част е от вятърни и нищожна част от слънчеви (фотоволтаични). Производството на електроенергия от ВЕЦ-ове е доста добре развито в България, поради наличието на сравнително гъста речна мрежа. Производството на електричество от вятъра, което стана хит през последните няколко години за съжаление страда от един основен недостатък – местата където има вятър, достатъчен да се строят и експлоатират такива съоръжения, са ограничени предимно до морските и планинските райони на страната. За разлика от вятъра обаче, слънце има на цялата територия на България, като разликата между „най-силната и „най-слабата” част не надхвърля 10%. Това дава основание да се мисли за сериозното развитие на този вид енергетика у нас. Производството на електроенергия от слънцето не е евтино, но ако сравним стойността на 1000 MW “слънчева” централа със същата „атомна” не мисля че разликата ще е голяма. За сметка на това атомната централа, каквото и да говорим, си е технически една контролирана бомба, като отработеното гориво остава в "наследство" на поколенията, докато фотоволтаичните системи са напълно безвредни, не изискват гориво и дори нямат нужда от почти никаква поддръжка. Тези системи естествено произвеждат енергия само през деня, но тогава е и пикът в използването на електроенергия, така че ползата от тях е безспорна.

За да се подпомогне развитието както на промишленото, така и на „домашното” въвеждане на фотоволтаични системи в страната се изискват сериозни законови и финансови ангажименти от страна на парламента и правителството. Понастоящем нормативното подпомагане на производството на електроенергия от слънцето е уредено чрез въвеждането на преференциална цена за изкупуването на тази енергия от 718 лв на мегават, т.е. около 72 ст. на киловат (без ДДС). Тази висока цена принуждава електроразпределителните дружества да пречат със всички позволени, а и непозволени средства на монтирането и въвеждането в експлоатация на подобни съоръжения. Допълнително тази цена завишава крайната продажна цена на електроенергията.

Много по-изгодно за всички би било има субсидия за въвеждането на подобни съоръжения, без да се поемат ангажименти за фиксирана цена. По-долу давам едно опростено пресмятане, какво би струвало това на държавата и какъв би бил постигнатият резултат:

Нека приемем следната рамка*:

- Държавата да предвиди за субсидии в рамките на 10 годишен период (например 2010-2020) сумата от 3,5 млрд. лв., т.е. 350 милиона лева годишно (което като се замислим е нищо в сравнение със скоростно и непрозрачно изхарчените 1 400 000 000 лева бюджетен излишък в края на 2007г.)

- Субсидията да бъде в размер на 90% за домакинствата и 75% за предприятията.

- При промишленото инсталиране субсидията да не може да надхвърля 2 млн. лева на година, като се вземе предвид и свързаността между юридическите лица по Търговският закон (т.е. да се избегне схемата едно физическо лице да си регистрира няколко ЕООД-та и да кандидатсва с всичките дружества за субсидия едновременно).

- Себестойността на инсталираното съоръжение да не надхвърля сумата от 7000 лв. за киловат (т.е. да се избегне възможността за злоупотреби от типа купувам оборудване за 10000 лв., а показвам документи за 20000 лв. и така хем оборудването излиза без пари, хем има и печалба ).

Ако се изпълни една подобна схема в края на периода в България ще има инсталирани промишлени и домашни фотоволтаични системи с мощност 500 мегавата (при цена от 7000 лв. за мегават), което компенсира затворените блокове на АЕЦ Козлодуй например.

*за опростяване на схемата, не съм предвидил поевтиняването в бъдещо време на фотоволтаичните системи, което като се има предвид скока в технологиите може да се окаже значително, като по този начин за 10 години вместо 500 мегавата може да се достигне и мощност от 1000 и повече мегавата.